Исторически бележки

 

​​​​Идеята за висше учебно заведение в Русе съществува “от години наред”. Като подкрепа на това твърдение ще посоча информация във в. “Народна борба” (Русе) от 1 февруари 1940 г. за заседание на 45-ото Общо събрание на Русенската търговско-индустриална камара, където се поставя въпросът държавата да иниц​иира създаването на висше училище в Русе.
От май 1945 година усилията вече имат определен адресат - “отговорните фактори в София”. Най-вероятно е преценено, че времето е твърде подходящо заради наличието поне на три обстоятелства:
1. Наложената линия за децентрализиране на висшето образование у нас,
2. Изграждане или настояване за разкриване на висши учебни заведения не само в големи градове като Пловдив и Варна, но дори и в Габрово.
3. Положението на града - център на обширен район, с добре застъпена промишленост. Близо стоте предприятия могат не само да предложат база за практическата дейност на студентите, но и сами се нуждаят от инженерни кадри.

Общинската управа в Русе създава специална комисия, натоварена със задачата да проучи условията за едно бъдещо висше училище в града. Резултатите от проверката са положителни, защото действително условията в Русе са благоприятни. Преценено е, че бъдещето русенско висше училище не трябва да е конкурентно на варненското, а да има свой, различен профил, изразяващ се в изучаване на индустриална химия, електротехника и машинно инженерство; да бъде изградена такава политехника, “каквато в страната ни няма”.

Последват по-настойчиви действия, като се търси съдействие от централната държавна власт. Делегация в състав Стоил Д. Мишев, Георги Токушев и Димитър Икономов посещава столицата, където тримата се срещат с регента Венелин Ганев и други държавни мъже. Целта на тези разговори е да се препотвърди настоятелното желание на русенци по създаване на политехника. Трудностите в тази насока са неочаквани - на 29 септември 1945 г. Станчо Чолаков е заменен като просветен министър от Стоян Костурков, за когото мисията на русенската делегация е непозната. “Положихме доста усилия, докато го убедим, че въпросът е проучен от неговия предшественик” - докладва кметът Ст. Д. Машев на заседанието на управата от 5 ноември 1945 г. Въпреки това в изказването му има и успокояващи думи - проектозаконът се предвижва по канален ред.​

На 31 октомври 1945 г. е издадено 5-о министерско постановление в същия дух, а на 6 ноември премиерът е подписал доклад до регентите, в който фигурира решението на Министерския съвет.  Наредбата-закон за откриване на висше техническо училище в Русе е одобрена на 12 ноември 1945 г. Член 1 посочва наименованието “Държавно висше техническо училище в гр. Русе”2, а член 2 определя и структурата - машинен факултет с отдели за индустриална химия, електро- и машинно инженерство. Посочените “отдели” следва да се тълкуват като катедри и едновременно с това като специалности, а не съответно химико-, електро- и машинно-технологически факултет, както русенци искат.

Временната общинска управа при Русенската народна община още на заседанието си от 13 октомври 1945 г. разглежда своите задължения по поддържането на висшето училище.

Тук ще вмъкна няколко подробности, които малцина знаят.

На русенската улица “Калоян” се намирал родният дом на регента Венелин Ганев, който заедно с Цвятко Бобошевски и Тодор Павлов подписва указа за създаването на Русенското ВТУ.

Общинската власт решава улицата да се преименува на ул. “Регент проф. Венелин Ганев” и това е “признателност и благодарност” на русенци към общественика и държавника, оказал “извънредно голяма помощ от високото място, което заема”. Че регентът Ганев се е отнесъл благосклонно “към това внимание на русенци”, “макар и скромно” , разбираме от брой 513 на вестник “Дунавски отечествен фронт” (26 май 1946 г.), в който се съобщава за официалното и тържествено откриване на русенската политехника, за голямата реч на Венелин Ганев и за оповестяването на решението на русенските общинари от 17 май 1946 година.

Почти година по-късно (25 април 1947 г.) общината решава бившият министър-председател на България (9 септември 1944 - 31 март 1946, 31 март 1946 - 23 ноември 1946 г.), подпредседател на Министерския съвет и министър на външните работи и изповеданията Кимон Георгиев да бъде провъзгласен за почетен гражданин на Русе. Един от мотивите е: във връзка със “заслугите му специално към гр. Русе и укрепване на Русенското висше техническо училище”.

Третата личност, комуто русенци благодарят за подкрепата, която получават по въпроса за Висшето техническо училище, е министър-председателят Георги Димитров. На 22 януари 1947 г. русенска делегация е на посещение при него и го моли училището им “да не се закрива”. Запазени са няколко приветствени адреси на ръководството на висшето училище, студентската общност и пр. с благодарности за застъпничеството на премиера и за проявената “държавническа мъдрост”.

На 8 юни 1946 г., т. е. след издаването на Наредбата-закон и след официалното откриване на висшето училище, в русенската община се обсъждат различни варианти: районът, където се намира Военният клуб; терените на двете казарми - пехотинската и артилерийската; парцелът около III прогимназия; общинското място около Френския пансион в “Алеите”. Липсата на градоустройствен план се преценява като съществена пречка за вземане на окончателно решение.

На 15 юни с. г. въпросът отново е в дневния ред. В навечерието на това заседание кметът поканва на оперативка архитекти и инженери, за да подскажат най-подходящото място за строително петно. Спират се на терен от около 30 декара, общинска собственост, отреден за бъдещ парк. Границите му са: дунавският бряг - на север; паркът “Княз Симеон Търновски” - на изток; “Алеи Възраждане” - на юг; мъжкият католически пансион - на запад. Решено е това празно място да се дари безвъзмездно на Министерството на народното просвещение “за строеж на сграда на Държавно[то] висше техническо училище”.

Във вижданията на общината въпросът с кадрите щял да се реши чрез привличането на изтъкнати инженери-производственици на преподавателска работа или чрез ползване услугите на преподаватели от чужбина (посочена е Чехословакия).

Средствата от 300 милиона лева, които общината отпуска, са предназначени да бъдат изразходвани в продължение на 5 години. Решено е специална комисия да се грижи за финансовите дела, като за нейни членове са поканени представители на различни организации (Съюз на инженерите и архитектите, Съюз на търговците, Съюз на занаятчиите, Съюз на средните техници), индустриални предприятия (фабриките “Изкуство”, “ЖИТИ”, Първа българска петролна индустрия и др.), банките, русенските училища и пр. Създаден е комитет при фондацията “Постройка и обзавеждане на Висшето техническо училище”, който се обръща към Управителния съвет на Общото сдружение на индустрията-Русе с молба за материална подкрепа. Управителното тяло на индустриалците посреща с благосклонност молбата и издава специален циркуляр до своите членове.

На 25 август 1948 г. на съвместно заседание на Русенския градски народен съвет, управата на Околийския народен съвет, ръководството на Градския и Общинския комитет на Отечествения фронт председателят на съвета Александър Ковачев изтъква: “Създадени са и непрекъснато се създават всички условия за една нормална работа както на преподавателския кадър, така и на учащите се. Изразходваха се милиони и милиони средства. И с гордост трябва да заявим, че имаме резултат”.

Към тази реалност кметът не спестява и тревогата си, че съществува опасност за бъдещето на висшето техническо училище, тъй както е било преди години, когато се наложило в полза на русенци да интервенира дори министър-председателят. “Изглежда, че тук има някаква лоша игра, с която се тормози Русе. Би следвало този въпрос да се ликвидира веднъж завинаги и то обезателно в положителен смисъл. И то не защото интересите на Русе налагат това, а защото е най-разумното” - казва Александър Ковачев в заключение.

Както в други случаи, така и сега е създадена комисия, която да настоява в София за запазване на Русенското висше техническо училище, защото то се вписва идеално и в развитието на Русе - град с бъдещ “огромен машинен завод”, с “корабостроителница и многобройните останали заводи”, с “голямата разпределителна станция на електрическа енергия”. Обратно - закриването на Висшето техническо училище би имало “извънредно лошо и политическо отражение”.

За съжаление аргументите на русенци не са чути. През есента Висшето техническо училище е закрито. Кога и как точно е станало, не мога да кажа. Предполагам, че студентите са пренасочени към Държавната политехника, а след години някои се връщат в Русе като вузовски преподаватели. Вече в началото на 1949 година Градският народен съвет вместо да продължи да се грижи за подобряване и разширяване на базата, необходима за висшето училище, разглежда въпроса на кого да предостави “сградата на бившата политехника”.

Учудващо е, че решението се взема в момент, когато страната навлиза във фазата на решително коопериране на селското стопанство. Неслучайно през учебната 1949/1950 г. към Държавната политехника в София е разкрита специалността “Земеделска техника”, а на следващата година е създадена и едноименна катедра. И понеже съвсем скоро става ясно, че кадрите, които ще се подготвят, няма да бъдат достатъчни за осъществяване на съществените преобразования в селското стопанство, през 1953-1954 г. към Селскостопанската академия “Георги Димитров” е създаден факултет “Механизация и електрификация на селското стопанство”, а с Указ 270/ 25. ІХ. 1954 г. на Президиума на Народното събрание факултетът се обособява в Институт по механизация и електрификация на селското стопанство в град Русе.

Много вероятно е при откриването на този специфичен висш учебен институт да се е взела под внимание и материалната база на Завода за селскостопански машини “Георги Димитров”, опитната станция Образцов чифлик, МТС и ДЗС и др.

На Министерството на културата е възложено изпълнението на указа. Решава се в новоизграденото висше училище да се прехвърлят и студенти от специалността “Селскостопанско машиностроене” към Държавната политехника.

На 7 октомври 1954 г. се провежда и първото заседание на Академическия съвет на ИМЕСС3.

Заседанието на съвета разглежда единствено кадрови въпроси: привличането на хонорувани преподаватели; избор на редовни преподаватели и повишаване в длъжност. Прави впечатление, че е твърде голям броят на хоноруваните преподаватели, но това е естествено тогава, когато се полагат основите на новото висше учебно заведение. Избрани са специалисти-практици - инженери от завода за селскостопански машини “Георги Димитров” и фабрика “Димитър Благоев”, агрономи от Опитната изпитателна станция в Образцов чифлик, МТС, ДЗС и др., а също са привлечени като редовни или хонорувани професори и преподаватели от Машинно-електротехническия институт-София, Лесотехническия факултет и Варненската политехника. Тук искам да отбележа само едно име - на професор Карл Славомиров от Лесотехническия факултет - София, бивш ректор на русенското Висше техническо училище, на когото е поверена учебната дисциплина “Термодинамика и топлотехника”.

1. На 15 януари 1955 г. Министерският съвет решава в Русе да се открие 2-годишен курс за подготовка на кадри за селското стопанство, а това означава, че са преценени възможностите на младия вуз - откъм база и кадри;
2. През 1956 година си дипломира първият випуск, състоящ се от 26 инженери по механизация на селското стопанство;
3. Номенклатурата от специалности във ВИМЕСС се разширява, след като Министерският съвет със свое постановление № 208 от 18 септември 1959 г. узаконява разкриването на две нови специалности “Двигатели с вътрешно горене” и “Технология на машиностроенето и металите”. По такъв начин в четирите специалности вече се обучават 945 души, а броят на преподавателите достига числото 93.
   

Като гост-лектори са канени чуждестранни специалисти от Тимирязевската академия, Московския институт по механизация и електрификация на селското стопанство (МИМЕСХ) - преименуван след време в Московски институт за инженери за селското производство (МИИСП) и пр. Курс лекции изнасят истински светила като академиците Болтинский и Желиговский, член-кореспондентите Назаров и Прищеп, професорите Гутяр, Власов, Некрасов, Конкин, доц. Алексей Иванович Тимофеев и др.

В края на юни 1963 г. на ръководството на ВИМЕСС става известно, че Секретариатът на ЦК на БКП обсъждал въпроса за преустройството на ВИМЕСС в Комплексен селскостопански институт, като ректорът доц. Атанас Ганев изразил своята поддръжка.

Шест от общо осемте члена на Академическия съвет съставят “Изложение от Академичния съвет при Висшия институт по механизация и електрификация на селското стопанство-Русе”, изпратено в Политбюро на ЦК на БКП и Министерския съвет. В него аргументирано се защитава следваната линия по разкриването на нови специалности, с което не само не се материално-техническа база, която не може да се прехвърли във Варна, а и неоправдано би било унищожаването й, след като развитието изисква да се открият нови машинно-електротехнически институти..​.​