Биосферен резерват „Царичина“
„Царичина" е третият по големина резерват в Национален парк „Централен Балкан". Той опазва представителна самоподдържаща се екосистема, за което е вписан в програмата "„Човек и биосфера" на UNESCO. Разположен е в най-северните склонове на Стара планина в красивата Тетевенска планина, в землището на село Рибарица. по северните склонове на връх Вежен и в поречието на река Бели Вит. територията му е силно разчленена и труднопроходима. Ядрото му се оформя от водосбора на Болованджика и обхваща близо 33 кв. км. площ.
Името на запомнящото се огненочервено омайниче, което местните хора наричат „царичина", чудесно приляга на този резерват. Който веднъж е преминал през вековната елова гора над Рибарица, на път за хижа „Вежен", остава наистина омаян и съхранява тази гледка в спомените и сърцето си завинаги. По високите поляни царствено се откроява със своята хубост огненочервеното омайниче (балкански енбдемит) - „царичина", както го нарича местното население. Оттук идва името на планинския рид и на резервата.
Легенда за името Дъщерята на Цар Иван Асен II – Тамара една пролет се разболяла от коварна болест, затова баща ѝ я изпратил на лечение в Тетевенския Балкан. Цялата природа се раждала отново за живот, слънцето стопляло земята и карало птиците да пеят. Всички поляни се къпели в цветя. Най-много се харесало на царската дъщеря едно огненочервено цвете, което местните наричали „омайниче", защото за него се носела легенда, че ако момък види девойка със затъкнато такова цвете в косите, тя ще го омая и той ще се влюби в нея. Тамара откъснала едно цвете и го сложила зад ухото си. Царската дъщеря не намерила любов, но до есента оздравяла и си тръгнала от това приказно място, където растяло любимото ѝ цвете. Хората вярвали, че то я е изцерило и в нейна чест го нарекли „царско цвете", а местността с поляните, на което то цъфти Царичина.[1] |
Изключително богатство представляват множеството ендемити - балкански (бяла мура, планнски явор, панчичевска пищялка, балкански оклоп) и български (рилско подрумче, разперена светлика, старопланинска теменуга).
Въпреки че по-голямата част от горите тук са букови - от 900 до 1700-1800 м. н. в. и буково-елови, особено ценни са смърчово-муровите гори, оформящи горната горска граница. Тук се намира единственото обособено находище (300 ха) на бяла мура в Средна Стара планина.
Бялата мура (петолистният бор) е иглолистно дърво от семейство Борови - терциерен реликт и балкански ендемит. Расте във високопланския пояс между 1200-2200 м.н.в., върху кафяви и тъмноцветни почви над гранитни скали. На височина достига до 40 м. Има здрава, твърда, смолиста дървесина, която се използва в строителството, в мебелната промишленост и за добив на терпентин и колофон. В България бялата мура е най-широко разпространена в Рила и Пирин, а по-малко в Западните Родопи, Витоша и Славянка. Първичното находище на бяла мура в "Царичина" маркира най-североизточната точка, до която достига този ценен дървесен вид. |
Скалистите, труднодостъпни терени на Царичина гарантират оцеляването на повече от 600 вида растения, от които 23 се считат застрашени от изчезване и са вписани в Червената книга на България. Между тях са витошкото лале, нарцисо-листната съсънка, самодивското лале като застрашени от изчезване (нарцисовидна съсънка, петниста тинтява, кернерова метличина, балкански див копър.
На великолепието на Царичина можете да се любувате по време на целия преход между хижите „Вежен" и „Ехо". Така ще забележите и бурните темпове, с които гората си възвръща териториите, отнети от каракачанските пастири – млади смърчове и мури са се изкачили почти на самото било на планината. И може би не е далеч времето, когато над младата гора ще останат само гордите чела на Вежен и Юмрука.
Не отстъпва по разнообразие и животинският свят Изключително разнообразна е фауната в резервата. Тук гнездят над 80 вида птици. Освен великолепните певци – дроздовете и чинките, многобройни са и грабливите птици. срещат се повече от 30 вида бозайници, 15 вида земноводни, влечуги и риби. В района на резервата е единствената популация на лещарката, оцеляла в Стара планина. Постоянни обитатели са сърни, елени, диви котки, лисици, златки, белки, невестулки, видри, но рисът и дивата коза отдавна са изчезнали. Както навсякъде в резерватите на „Централен Балкан" и в Царичина изконен господар е кафявата мечка. Тук живеят още вълкът, дивата свиня, благороден елен, сърна, златка, черен кълвач, бухал, дива котка. При повече предпазливост, в буйните потоци можете да зърнете палавите видри.
